Книгите, ползвани от Елаяс Ригс

Венцислав Стойков

През годините имах честта, макар и от дистанцията на времето, да се запозная с живота и творчеството на изключителния мисионер на Американския Борд (A.B.C.F.M.) сред арменците и българите в Отоманската империя, д-р Елаяс Ригс. Винаги съм бил впечатлен от неговата голяма ерудиция и владеенето на няколко говорими езика. Когато се запознах с неговите Реминисценции (виж по-долу), успях да видя човека с неговия живот и житейски загуби. Успях да усетя силата му да продължи напред, следвайки призива от Бога да служи на нас – поробените народи в империята – гърци, арменци, българи и дори на самите турци. Но за първи път осъзнах неговата богословски и научна сила, когато преди няколко години в архивите на Британското и чуждестранно библейско дружество в Университетската библиотека в Кеймбридж, Великобритания, стигнах до негово писмо, в което обсъждаше превода на Константин Фотинов на Еклесиаст. Там обяснявайки своето решение върху 2:8, Ригс се позовава на гръцкия¹, от който е правен превода, на църковнославянския превод, на еврейския оригинал и на арабския, като говорим семитски език (Riggs E. to B. Barcer. Smyrna, 02 April, 1856 -In: BSAX/1/R). 

1При ангажирането на Фотинов му е било възложено да превежда СЗ на Библията от изданието от 1850 г. на катаревуса, т.е. книжовния новогръцки за времето. 

Разбира се за това, че Ригс е знаел и ползвал редовно седем езика, сред които български, гръцки, арменски и турски (наред с родния английски) има достатъчно странични сведения, но поне аз не съм срещал някъде сведения за неговата лична библиотека или за книгите и авторите, които той ползва за справка и коректив. Истината е, че за много дълго дори не съм се замислял за това, че и най-ученият човек има нужда от справочна литература. В мен скрито е битувало разбирането, че поради живота в дивата според моите схващания Мала Азия и най-вече, понеже е много умен, Ригс не е имал достъп, но и нужда от богословската литература на своето време. Е, отне ми време, докато тази илюзия се пропука и порути. А за това ми помогна много запознаването с личността и творчеството на Ригс.

Поради своята мисионерска дейност Ригс няма много публикувани книги или статии. Затова пък освен библейските преводи на арменски, български и турски след себе си оставя стотици писма и доклади, пръснати из архивите на Американския борд, Британското и чуждестранно библейско дружество и Американското Библейско дружество. Но когато разгледаме малкия брой публикувани от него книги, ставя явно, че те са родени от естеството на мисионерска му дейност, посветена на библейския превод, издаването на духовна литература, както и на проповядване на местните за отоманската империя езици. Ето списък по години на познатите ми публикувани трудове на Е. Ригс, като съзнателно изпускам няколкото негови статии в различни вестници и списания.²

2Изпускам и заглавията на издадените на български книги, по които знаем, че Ригс е работил, като напр. „Кратко тълкование на Евангелието от Матея с питания и отговори“ (1867 г.), Съгласието на четирите Евангелия (1880 г.), Речник на Свещеното Писание (1884 г.) или „Тълкувание на Новия Завет“ в 3 тома (1896-8 г.).

• A manual of the Chaldee language. Perkins and Marvin. 1832, 180 p.
• Notes on the Grammar of the Bulgarian Language. Smyrna, 1844, 24 p.
• A Vocabulary of Words Used in Modern Armenian But Not Found in the Ancient Armenian Lexicons. W. Griffitt, 1847, 162 p.
• Outline of a Grammar of the Turkish Language, as Written in the Armenian Character. Churchill, 1856, 56 p.
• A Grammar of the Modern Armenian Language as Spoken in Constantinople and Asia Minor. 2. Ed. Churchill, 1856
• Suggested Emendation of the Authorized English Version of the Old Testament. Andover, Warren F. Draper, 1873, 130 p.
• Suggested Modifications of the Revised Version of the New Testament. Andover, Warren F. Draper, 1883, 94 p.Бележките под линия са съкровищница за всякакъв вид екзегетически и филологически изяснения. Ригс анализира оригиналния език за Нови и Стария Завет. За различните коментатори и езикови речници (лексикони) говори общо, без да ги споменава по автор или заглавие. Конкретно посочва и на места цитира само Калвин, срв. с. 82. По текст критични въпроси постоянно прави отпратки към библейските версии насирийски, етиопски, арменски, църковнославянски и латински, срв. с. 77. Със сигурност тази книга е взета под внимание от Робърт Томсън, когато в началото на XX в. заедно с останалия колектив работи по редакцията на българската Библия.
• Some Reasons in Favor of Retouching the Revised English Versions of the Scriptures. New York, Burr Printing House, 1888, 10 p.
• Notes on Difficult Passages of the New Testament. Boston and Chicago, Congregational Sunday-School and Publishing Society. Boston, 1889, 265 p.
• Reminiscences for my Children. 1891, 95 p.

Както показват посочените заглавия интересите на Ригс са посветени на езиците на народите, сред които служи и превежда Библията (български, арменски, турски, и гръцки), както и на въпросите с превода и редакцията на английската Библия. Интерес има и към тълкуването на Писания. А в Notes on Difficult Passages of the New Testament може най-ясно да видим какви източници ползва Ригс в своята изследователска дейност⁴. Главно на тази публикация изграждаме наблюденията си за това какви автори Е. Ригс ползва. 

4Никоя от книгите на Ригс няма библиография, както днес сме свикнали да намираме в края на всяка изследователска публикация. Трябва обаче да отбележим, че библиографии като цяло не се намират и в другите подобни книги от периода, като например коментари на Библията. Ползваните в изследването автори или трудова, се посочват в самия текст или бележки под линия така, сякаш читателят ги познава или лесно може да ги намери.

Предлагайки отговори на трудни места в НЗ, Ригс обикновено изказва своите разбирания изхождайки основно от своя опита като богослов преводач на Писанията на няколко езика. Нека не забравям, че Ригс има докторати по богословие и по филология (D.D., LL.D.). Все пак на места в неговите „бележки“ се появяват имената на поне най-главните автори, с които влиза в диалог. Така той се позовава на следните древни християнски текстове и автори:Мураториевия фрагмент, Ириней, Папий, Тертулиан, Ориген, Климент Александрийски, Хиполит Римски, Августин и Златоуст. Подкрепа намира в „Естествената история“ на Плиний Стари, Йосиф Флавий (Jewish War, ii, 17, 9) и Евсевий Кесарийси (Eccl. Hist. ii. 15). Връзка прави и с научното списание Bibliotheca Sacra (vol. iv, p. 720).

 От коментаторите на Библейския текст най-често по име посочва Калвин. От беглото ми познанство с коментарите на Калвин предполагам, че те са важни не толкова заради своята екзегеза, колкото поради своя авторитет. Цитираните поименно автори и издирените от мен техни трудове излагам по области и по азбучен ред. Заглавията на посочените трудови сами подсказват във връзка с каква част от НЗ са ползвани. По преценка на места споделям и някои допълнителни мисли. Ето списъкът:

• Alexander, Joseph Addison. The Acts of the Apostles explained. Vol. 1-2. London, 1857
• Alford, Henry. The Greek Testament: With a Critically Revised Text: a Digest of Various Readings Marginal References to Verbal and Idiomatic Usage: Prolegomena: and a Critical and Exegetical Commentary, Rivingtons, 1854. Има множество издания.
• Bloomfield, S. T. Recensio Synoptica Annotationis Sacræ. Лондон, 1826. Това е коментар върху НЗ в 8 тома. Авторът е споменат във връзка с текстове от Марк и Лука.
• Brown, John. Expository discourses on the First epistle of the apostle Peter. R. Carter & Brothers. New York, 1855
• Benson, Joseph. The Holy Bible. Containing the Old and New Testaments… with Critical, Explanatory, and Practical Notes… 3th Edition in 5 тома. J. Kershaw. London, 1846
• Conybeare, William John and John Saul Howson. The Life and Epistles of St. Paul, Vol.1-2. Longman, Brown, Green, Longmans, & Roberts. London, 1856. Ригс споменава авторите по повод на Колосяни.
• Doddridge, Philip. The Family Expositor: Or, A Paraphrase and Version of the New Testament. Съществуват няколко издания от втората половина на XVII в. Споменава автора във връзка с Лука и Откровение, като на едно място цитира парафразата му по Откровение.
• Ellicott, Ch. Ed. An Old Testament Commentary for English Readers. Vol. 1-3, 1897. A New Testament Commentary for English Readers. Vlo. 4-5. London1878. Преди години си ги донесох от Шотландия.
• Farrar, Frederic William. The Life and Work of St. Paul, Vol. 1-2. Dutton, 1879. Цитира го във връзка с Деяния и Евреи. Има множество издания, едно от които имам в библиотеката си.
• Hodge, Charles. A Commentary on the Epistle to the Romans. W.S. Martien, Philadelphia, 1851.
• Hodge, Charles. Commentary on the First Epistle to the Corinthians. New York, 1876. Има и други издания.
• Lange, John Peter. -In: Commentary on the Holy Scriptures, Vol. 24 (General Epistles of James, Peter, John, and Jude). Scribner. New York, 1867. Ригс посочва коментарът на Ланг през преводача J. Isador Mombert, а през Ланг посочва и C. F. Fronmuller. Споменава и Dr. Craven като редактор на коментара на Ланг върху Откровение.
• Michaelis, Johann David. Introduction to the New Testament. Vol. 1-4. F. and C. Rivington. Cambridge, 1801. Ригс го цитира във връзка с литературния жанр на Еф. 5:14.
• Olshausen, Hermann. Commentary on the Gospels. Vol 1-2. T. & T. Clark. Edinburg, 1854. Посочва го във връзка с текст от Лука.
• Storr, Gottlob Christian не намирам да има коментар върху Ефесяни и затова предполагам, че посочва негово разбиране, че Еф. 5:14 е част от древен християнски химн, по някое от другите изследвания на Стор, напр. Expositions of the Epistles of Paul to the Philippians and Colossians. Thomas Clark, 1842 или An Elementary Course of Biblical Theology, Vol. 1-2. Flagg & Gould, 1826. Все пак има възможност Ригс да ползва и някои от другите произведения на Стор на латински или немски език.
• Stuart, Moses. A Commentary on the Apocalypse. Allen, Morrill, and Wardwell. Andover, 1845

Във връзка с Евангелието от Марк Ригс споменава и West заедно с Benson, но аз не мога да установя кой точно е Уест. Нито мога да установя кое от изследванията на Hugo Grotius Ригс има предвид, когато го споменава във връзка с текст от 1Петр.

 Освен Аuthorised Еnglish Version от 1611 г. и Revised English Version от 1881 г. (НЗ) във връзка с Откровение Ригс се отнася и до американската версия на Revised Version. Във връзка с 1Кор. 6 посочва решение в гръцкия текст, издаден от Tischendorf (например: Novum Testamentum graece. Recensuit Constantinus Tischendorf. Editio stereotypa secunda prolegomenis renovatis textuque denuo correcto. B. Tauchnitz, 1862). Във друга от книгите си Ригс прави преки отпратки и към Westcott and Hort (1888:6) и Septuagint Version of the Old Testament (1888:9). По въпроси свързани с 1Кор. 6 Риг ползва и сирийската версия и латинската Вулгата. Обсъждайки текст от Филипяни, Ригс споменава превода на сирийския НЗ от Dr. Murdock (Murdock’s Translation of the Syrian New Testament from the Peschito Version. Scriptural Tract Repository. New York, 1855).

 Макар обикновено да говори общо за „най-добрите речници“, Ригс конкретно споменава само „Robinson’s Gesenius“ (Ригс 1889:108) или само „Gesenius“ (Riggs E. Letter to B. Barcer. Smyrna, 02 April, 1856 -In: BSAX/1/R), като явно има предвид: Gesenius, Wilhelm. A Hebrew and English Lexicon of the Old Testament: Including the Biblical Chaldee. Translated by Edward Robinson. Crocker and Brewster, 1844. На друго място (Riggs 1883:67) Ригс споменава и Robinson, визирайки неговия речник по НЗ: Robinson, Edward. A Greek and English Lexicon of the New Testament. Crocker and Brewster, 1836. Този речник има множество издания и на мен лично ми е любим и го ползвам често. 

Вероятно за всеки изследовател може да съдим по използваните за справка и коректив източници. И без съмнение Елаяс Ригс е от малкото учени, които биха били авторитет дори и да не цитират нито една чужда книга. Все пат стремежът към критичност (обоснованост) и точност явно са тласкали този така ерудиран и опитен изследовател и преводач на Библията не само да проверява мнението на други уважавани изследователи, но и да влиза в задочен диалог с тях. А за нас днес това не само ни показва колко отговорен и компетентен мъж е участвал в превода на Библията на новобългарски, но и ни предизвиква да се смирим, да не спираме да събираме книги, да ги четем и да се развиваме.